СветльоПътят към дома

Като твоята земя друга не видях,
гоних ветрове, по сто земи вървях.
Знаела си ти как ще ме боли,
как ще те зова и как ще се върна пак
и от дъждове ще крия своя плач
че далеч от теб е.
Припев:
Да ето, вземи ми сълзите и пак приеми ме
във свойте градини диви и красиви.
Ето вземи ми сърцето и всичко, което
от син би приела и до днес не съм ти дал.
Бягах надалеч от теб, ходех без компас.
Лутах се навред, гонен и приет.
Разбрах накрая как, търсехте и пак
вика твоя глас и нежно ме зове лице,
че далеч от тебе е.
Припев:
Да ето вземи ми сълзите и пак приеми ме
във свойте градини диви и красиви.
Ето вземи ми сърцето и всичко, което
от син би приела и до днес не съм ти дал.
Ето...вземи ми сълзите и пак приеми ме
във своите градини диви и красиви...
Ето вземи ми сърцето и всичко, което
от син би приела и до днес не съм ти дал.(x4)