Защо съдбата наказа нас двама ни и раздели,
да ходим самотни и бедни в свят от самотни души.
Припев:
Целувай ме с устни горещи, целувай ме жадно ти,
обсипвай ме с ласки и нежност, тук дето нощта продължи.
До зори ще остане на веки да грее в нашите души,
дарявай ме с обич и нежност, тук дето нощта продължи.
Дали е възможно да бъдем някога с теб в едно,
красиво е вечно начало което се казва любов.
Припев:(x2)