The BroЛуда Надпревара

Не бързай да ми казваш чао,
без да си ми казал здрасти,
расли сме врата до врата
в училище на съседните маси..
Стояхме заедно бяхме,
страдахме и се смяхме,
усмивки никога не щадяхме,
парите си често за глупости пиляхме.
И грях е да ми кажеш 10 години по-късно
срамуваш се от мен,
без дори да ти е гузно грам,
храниш но не ми е вкусно,
сам оставаш днес пируваш,
утре съжаляваш,
свикнал си да вземаш,не и да даваш.
Не мога да повярвам,
че хората вече не искат да имат опора
до себе си,приятелство потънало в кърви
и в белези,а ние живеем да напълним ръцете си,
но с помощта на бутилки ракия и хенесе,
опитвайки да удавим съвестта,
която дефакто отдавна не съществува,
защото я натикахме в пропастта.
Аз се радвам на мига,който до края на дните
ми не ще се повтори,упорито катеря нагоре
по хълма,за да не ми се налага
да бъда някога втори.
Умора при мене не съществува,
отгоре до долу съм като машина,
ако случайно си в роля на заблуден алпинист,
то за тебе ще бъда смъртоносна лавина.
Давим се взаимно в басейн от лицемерие,
спасителният пояс не е никакво спасение,
водите са дълбоки,стараейки да изплуваш,
не успееш ли отиваш за стотинки да слугуваш.
Обуваш си палтото,обличаш си обувките,
толкова си ХАЙ,че даже не си помниш буквите,
самокоронясал се царя на суетата,
но преди да дигнеш гащичките,пусни водата.
Тая луда надпревара ме кара да не спирам
да търся отвара,за вече хип-хоп,
а не за вечен живот на скара,
на бавен огън печем се човече,
но не ми пука вече или може би не ми пречи.
Че съм станал хладнокръвен,за менения
глух и безмълвен,с непукизъм пълен,
закърмен и вечно съден.
от лицемерни хиени,плюещи ме на смени,
олигофрени не спират да ме заливат с проблеми.
Къде се загубиха тея които до скоро
високо в небесата летяха,
може би някъде под земята се спряха
или на сянка под нечия стряха.
Набързо спряха да бъдат фактори,
замениха фераритата с трактори,
и знам че боли,все едно да лежиш денонощно,
върху хиляда нагорещени игли.
Съжалението ми отдавна се изпари,
развлечението ми да превърна в пари,
това са мечти разбиващи се в стоманени
стени като морски вълни.
С които имам навика между другото да ви заливам
тогава,когато реша и щом съгреша,знай,че винаги
мога да се поправя,но никога няма да се променя.
Давим се взаимно в басейн от лицемерие,
спасителният пояс не е никакво спасение,
водите са дълбоки,стараейки да изплуваш,
не успееш ли отиваш за стотинки да слугуваш.
Обуваш си палтото,обличаш си обувките,
толкова си ХАЙ,че даже не си помниш буквите,
самокоронясал се царя на суетата,
но преди да дигнеш гащичките,пусни водата.