The BroОткровен

Вече почти 4 години откакто всичко започна...
Все още потръпвам, когато прага на студиото пристъпвам
За секунда замлъквам, езика си гълтам, назад не се връщам
Внимание на проблемите не обръщам
Чуя ли beat-a се побърквам и музиката прегръщам
Моят стил, моят живот плюс моята идея
Моят flow, моето show и цялата атмосфера
Да бъда ли част от нея, пред мен не стои дилема
Едва ли друга подобна в този живот някога ще намеря
За т’ва в главата ми няма нищо излишно
Всичко или нищо, аз рискувам, явно, никога скришно, нищо лично
Sorry, ако постъпвам егоистично
Просто свикнах в тази шибана джунгла да оцелявам хищно
Питаш ме дали се чувствам неоценен
Чудиш се как минава всеки мой ден
Дали, за да успея на всичко съм решен
Отвори си очите, не бъди заслепен
Питаш ме дали се чувствам неоценен
Чудиш се как минава всеки мой ден
Дали, за да успея на всичко съм решен
На пук на всички аз оставам откровен
Една нация без мотивация няма как да има прогрес
Творческа мисъл без концентрация, рядко е в наш интерес
Ако се чувстваш като птичката затворена в кафез
Излез, счупи оковите, виж свободата, отърси се от шибания стрес
Днес е денят, в който нещата ни могат да се наредят
За кой ли път, най-големият враг на теб, на мен и на други оказва се страхът
Но не от Божия гневът, т’ва е илюзия, която само умовете ни могат да сътворят
Смехът на клоунът (хахаха), плод на лека ирония
Имаш фобия- споко не си първия, нито си втория
Няма агония, ушите ти получават силен оргазъм
Не ме питай къв съм, ‘що съм, слушай к’во ти казвам
Без аналог, без двойник, The Bro завинаги
Не ме търси за нищо пич, ако нямаш принципи
На тях държал съм винаги, така ще бъде до края
Знам кога да спра да плача и кога да започна да лая
Питаш ме дали се чувствам неоценен
Чудиш се как минава всеки мой ден
Дали, за да успея на всичко съм решен
Отвори си очите, не бъди заслепен
Питаш ме дали се чувствам неоценен
Чудиш се как минава всеки мой ден
Дали, за да успея на всичко съм решен
На пук на всички аз оставам откровен
Мисля, че е твърде рано да седна да пиша мемоари
За т’ва споделям само, че вместо с перо да ме погали
Живота ми удари шамари, от които лицето ми пари
Все едно съм полят със туба бензин и чакам някой да ме запали
Няма млади стари, всички сме относително равни
Богатите помагат на сити, бедните помагат на гладни
Гадните стават по-гадни, наглите все по-безсрамни
Слабите биват пренасяни в жертва на идоли странни
Карай да върви. Хора сме нали?
В пътеките ни има точка пресечна
Плюем се, мразим се, после си искаме прошка, но и тя не е вечна
Няма случайна среща има добре планирано настояще и бъдеще
Благодарен съм за подкрепата на нашите
Да става к’вото ще...
Вече... мисля по съвсем друг начин
И римата ми спря не знам защо...