"Местата, където не сме"
Не се сънуваме, не се държим
не се мечтаем, тъй е вече.
Ти видиш, под езика спим
като под чергата – облечени.
И в този ред на мисли и мезета,
докато чакам бирата и пуша,
потъвам цял и се удавям в патоса
на този ред от мисли…
А здравата любов между нещата?
А силата, която ги удържа?
А онова, което ме сънува
тъй както аз сънувам него…
Ти видиш – всичко се разпада
и стъпката не търси стъпка.
Понечиш жеста на балада,
а иде грозно, иде тъпо.
А здравата любов между нещата?
А силата, която ги удържа?
А онова, което ме сънува
тъй както аз сънувам него…
Аз сега си тръгвам, става тъпо…
И нозете ми си тръгват, хващат пътя…
И очите ми си тръгват, Боже! тъмно…
И ръцете ми си тръгват, тъй, на пръсти…
И балтонът – гърбом, гърбом,
с празните ръкави…
А здравата любов между нещата?
А силата, която ги удържа?
А онова, което ме сънува
тъй както аз сънувам него…
Очи си нямам аз да се видя
Ръце си нямам да се прегърна
Нозе си аз да се изпратя
- Сега си тръгвам, става тъпо.