Siempre sabes superarme
Si se habla de confines
Si se habla del límite humano
De paciencia, de amar y gritar
Y ahora solo prometo que no te buscaré, jamás quizá...
El destino me observa ahora
Y nada puede pararme
Porque ahora vendrás tu a mirarme, oh oh
Como un concierto en el verano que todos esperan, oh oh
Como unas luces que se encienden, y el mundo me mira
Es un estadio, es una historia
Temores y amores
Final de una vida el principio de otras miles
Unas voces, un coro que se abre en el cielo
Cambiaremos el mundo y cambiará sin peros
Es un estadio donde hay música toda la noche
Gente que viene sin odio y rencor
Son confines de un solo universo de amor... de amor
Un estadio
Hay diez mil túneles todavía
Que me llevan hacia ti
Y aún no arriesgo a imaginar
Que un día el tanto orgullo
Me ahogue entre los mares
Me prometo a mi mismo: no pensaré en ti, jamás quizá...
Hoy prometo al universo que se hablará de mí por las calles
Como un profeta en que otros creen
A la búsqueda de un espacio, una plaza, una arena
Donde quien ama va gritando con la voz plena
Es un estadio, es una historia
Temores y amores
Final de una vida el principio de otras miles
Unas voces, un coro que se abre en el cielo
Cambiaremos el mundo y cambiará sin peros
Es un estadio donde hay música toda la noche
Gente que viene sin odio y rencor
Son confines de un solo universo de amor... de amor
Un estadio
Es un estadio donde hay música toda la noche
Gente que viene sin odio y rencor
Con confines de un solo universo de amor... de amor
Un estadio
Es un estadio, es una historia
Temores y amores
Final de una vida el principio de otras miles
Unas voces, un coro que se abre en el cielo
Cambiaremos el mundo y cambiará sin peros
Es un estadio donde hay música toda la noche
Gente que viene sin odio y rencor
Son confines de un solo universo de amor... de amor
Un estadio
Tiziano FerroUn estadio
Докладвай видеото
Tiziano Ferro - Un estadio Текст
Докладвай текста
Tiziano Ferro - Un estadio Превод
Винаги знаеш как да ми надвиеш,
ако говорим за предели,
ако говорим за човешките лимити,
за търпението, за любов и крясъци.
И сега ти обещавам само да не те търся, може би никога повече.
Сега съдбата ме наблюдава
и нищо не може да ме спре.
Защото сега ще дойдеш, за да ме видиш
като концерт през лятото, който всички очакват.
Като светлини, които сияят и светът ме вижда.
Това е един стадион, една история.
Страхове и любов.
Краят на един живот и началото на хиляди други.
Някакви гласове, един припев, който се открива в небето.
Ще променим света и ще се промени без да има "но".
Това е един стадион, на който звучи музика цяла нощ.
Хора, които идват без омраза и ненавист.
Те са границите на една вселена от любов... от любов.
Един стадион...
Все още има десет хиляди тунела,
които ме водят към теб.
И все пак не смея да си представя,
че някой ден толкова много гордост
ще ме удави между моретата.
Обещавам си повече да не мисля за теб, може би никога повече...
Днес обещавам на света, че хората ще говорят за мен по улиците.
Като един пророк, в който другите вярват,
в търсене на пространство, едно място, една арена,
където тези които обичащ крещят със пълен глас.
Това е един стадион, една история.
Страхове и любов.
Краят на един живот и началото на хиляди други.
Някакви гласове, един хор, който се открива в небето.
Ще променим света и ще се промени без да има "но".
Това е един стадион, на който звучи музика цяла нощ.
Хора, които идват без омраза и ненавист.
Те са границите на една вселена от любов... от любов.
Един стадион...
Това е един стадион, на който звучи музика цяла нощ.
Хора, които идват без омраза и ненавист.
Те са границите на една вселена от любов... от любов.
Един стадион...
Това е един стадион, една история.
Страхове и любов.
Краят на един живот и началото на хиляди други.
Някакви гласове, един хор, който се открива в небето.
Ще променим света и ще се промени без да има "но".
Това е един стадион, на който звучи музика цяла нощ.
Хора, които идват без омраза и ненавист.
Те са границите на една вселена от любов... от любов.
Един стадион...
Докладвай превода Искам превод Добави преводако говорим за предели,
ако говорим за човешките лимити,
за търпението, за любов и крясъци.
И сега ти обещавам само да не те търся, може би никога повече.
Сега съдбата ме наблюдава
и нищо не може да ме спре.
Защото сега ще дойдеш, за да ме видиш
като концерт през лятото, който всички очакват.
Като светлини, които сияят и светът ме вижда.
Това е един стадион, една история.
Страхове и любов.
Краят на един живот и началото на хиляди други.
Някакви гласове, един припев, който се открива в небето.
Ще променим света и ще се промени без да има "но".
Това е един стадион, на който звучи музика цяла нощ.
Хора, които идват без омраза и ненавист.
Те са границите на една вселена от любов... от любов.
Един стадион...
Все още има десет хиляди тунела,
които ме водят към теб.
И все пак не смея да си представя,
че някой ден толкова много гордост
ще ме удави между моретата.
Обещавам си повече да не мисля за теб, може би никога повече...
Днес обещавам на света, че хората ще говорят за мен по улиците.
Като един пророк, в който другите вярват,
в търсене на пространство, едно място, една арена,
където тези които обичащ крещят със пълен глас.
Това е един стадион, една история.
Страхове и любов.
Краят на един живот и началото на хиляди други.
Някакви гласове, един хор, който се открива в небето.
Ще променим света и ще се промени без да има "но".
Това е един стадион, на който звучи музика цяла нощ.
Хора, които идват без омраза и ненавист.
Те са границите на една вселена от любов... от любов.
Един стадион...
Това е един стадион, на който звучи музика цяла нощ.
Хора, които идват без омраза и ненавист.
Те са границите на една вселена от любов... от любов.
Един стадион...
Това е един стадион, една история.
Страхове и любов.
Краят на един живот и началото на хиляди други.
Някакви гласове, един хор, който се открива в небето.
Ще променим света и ще се промени без да има "но".
Това е един стадион, на който звучи музика цяла нощ.
Хора, които идват без омраза и ненавист.
Те са границите на една вселена от любов... от любов.
Един стадион...