Tlay и M1takaНапоследък

Чувам, че говориш, но слушам само лъжи,
думите ти нямат стойност даже в твоите очи,
напоследък рядко те нареждам, оценяваш ли го ти,
запомни от думите най-много боли!
Казват, че няма да го направя, ами ето правя го,
не знам къде ще му излезе края,
ама ще искам квот си прая.
Не слагам думички, колкото да запълвам място,
повярвай от римички в главата ми е тясно,
ако живота е мляко, пий докато е прясно,
шот кат са вкисне и мирише ужасно!
Живота е реалност, а искаш да е сън,
питаш ме луд ли съм - може и да съм.
Тъмно е вътре в хората, тъмно и навън,
тън-търън, тъп като пън.
Тъкмо почвам ся и не мога да се спра..
Влизам в обороти с роботи боря са,
никой не ме харесва, но няма значение,
следи мисълта ми в следващото изречени!
Чувам, че говориш, но слушам само лъжи,
думите ти нямат стойност даже в твоите очи,
напоследък рядко те нареждам, оценяваш ли го ти,
запомни от думите най-много боли!
Виж ся, знам, че не са никак цветни розови нещата,
знам неща, които не ги пише в "24 часа",
не съм превзет, стъпвам здраво на земята,
а за тези, които не ме харесват - ФОСТАТА!
Врели некипели не пиша само проблеми,
виждам от каше лайнари, вече трудно се диша,
обаче аз оставям гърба ми, винаги рамо до рамо,
на живота майка му ша ебеме, ей тъй да ни олекне само.
Аз си знам усмихвам ли ти се или ти се смея,
не завиждам, щот не виждам за кво да ти злобея,
не притежаваш нещата за които аз мечтая,
аз за твоите дори неща и да зная!
Чувам, че говориш, но слушам само лъжи,
думите ти нямат стойност даже в твоите очи,
напоследък рядко те нареждам, оценяваш ли го ти,
запомни от думите най-много боли!