Под звездите стари, край морето,
ние сме самички под небето.
Ние сме случайни, несвободни,
необикновени, незаконни.
Има нещо тъжно и така нетрайно
в нашето опасно място тайно.
В ресторанта малък и безлюден
келнерът не гледа тъй учуден -
келнерът е свикнал, келнерът ни чака
за да ни сервира два коняка.
Той не ни разпитва - той се сеща,
че е непривична наш'та среща.
Часовете бързат, толкова жестоки,
за да ни отпратят в две посоки,
за да ни разкрият истината всъщност -
с цялата нелепост, с цялата й същност.
Келнерът е свикнал, келнерът разбира -
празните ни чаши не прибира.
Той не ги прибира - той се сеща,
че е непривична наш'та среща.
Под звездите стари, край морето,
ние сме самички под небето.
Ние сме случайни, несвободни,
необикновени, незаконни.