Идват днес старите приятели,
чакам ги така, както и преди.
Колко път трябва да са минали,
за да са до мен, както са били.
Земята под мене лудо се върти,
когато към вас протягам ръце.
Не виждам, не чувам, и вие ми се свят.
Минаха дните ни с вятъра,
който ни отвя в четири страни.
Но нали ние сме си същите,
както и сега, както и преди.
Не вярвайте ако ви кажат пак,
че съм забравила, че съществувате.
Дочакахме някога някъде,
пак да се срещнем с вас, без да се сбогуваме.
Без да се сбогуваме.
Идват днес старите приятели,
чакам ги така, както и преди.
Колко път трябва да са минали,
за да са до мен, както са били.
Земята под мене лудо се върти,
когато към вас протягам ръце.
Не виждам, не чувам, и вие ми се свят.
Идват днес старите приятели,
чакам ги така, както и преди.
Колко път трябва да са минали,
за да са до мен, както са били.
Идват днес старите приятели,
чакам ги така, както и преди.
Колко път трябва да са минали,
за да са до мен, както са били.
Идват днес старите приятели.
Старите приятели.
Чакам ги така, както и преди.
Все така.
Колко път трябва да са минали.
Минали.
За да са до мен, както са били.