Тони ДимитроваСтарецът И Морето

Лодката стара в хангара отдавна лежи,
може би сънува морски бури.
Ти защо стоиш, пушиш и мълчиш,
твойто море май ти отне младостта.
Още си тук, само че друг е света.
Хайде, старче, в ръце да се вземеш
и отново на път да поемеш,
не от лудост, не за слава,
просто пътят продължава.
Тихо в мъглата се буди южния град,
ранен фар заплита тънки мрежи.
Ти защо стоиш, пушиш и мълчиш,
твойто море май ти отне младостта.
Още си тук, само че друг е света.
Твоят дом е градът край морето,
ето пристана бял откъдето
към надежди и миражи
тръгват всички екипажи.
Към надежди и миражи
тръгват всички...
Хайде, старче, в ръце да се вземеш
и отново на път да поемеш,
не от лудост, не за слава,
просто пътят продължава.
Не от лудост, не за слава,
просто пътят продължава.