Ах, моя малка Магдалена-
тъй крехка, нежна и добра,
под слънчев знак си ти родена
и грееш, сякаш си зора...
И твоите крачета боси
бродират стъпки по брега,
задаваш хиляди въпроси,
в юмруче стиснала света.
Ах, моя малка Магдалена,
забравям шум и суета,
когато тичаш ти към мене
звъни със твоя смях денят.
Прости ми, моя Магдалена-
тъй дълго в къщи си сама,
а аз се връщам уморена
и те целувам във съня.
И твоите крачета боси
бродират стъпки по брега,
задаваш хиляди въпроси,
в юмруче стиснала света.
Въртят се дните, Магдалена
и някога, в незнаен час,
навярно тук, на тази сцена,
ти ще запееш с моя глас...!