Тони Димитрова и Максим ГорановПрез септември 2

Ден след ден нижат се край мен-
става тъмно…
Бях сломен, мила, бях сломен!
Сенки аз гонех, търсих те навред-
там на хълма виждах твоя силует.

Припев:
Пак е септември, в мен вали-
бавен и кротък дъжд вали…
Мокър до кости е моят свят…
Все теб аз търся в нощния хлад…

А някога беше друг сезон-
бяхме двама…бавен танц…
Далечен саксофон…
Дълга целувка, покрив от звезди…
И сърцето някой улучи-
беше ти…