В мойто сърце плаче дете,
вярващо в пясъчни кули.
Ти не си тук, пак съм сама,
утрото носи тъга.
Кой пак сгреши - аз или ти,
късно е вече, да питам.
Падат стени, рухват мечти,
слънцето бавно се скри.
Колко ли скръб преживях - без теб,
колко ли пъти умирах.
Може би тъй осъзнах - сега,
че любовта е игра.
И като в сън, взирам се вън,
търся - капка надежда.
Може би днес, тя е в мен,
тя идва с новия ден.
Кой пак сгреши, аз или ти,
късно е вече, да питам.
Падат стени, рухват мечти,
слънцето бавно се скри.
Колко ли скръб преживях - без теб,
колко ли пъти умирах.
Може би тъй осъзнах - сега,
че любовта е игра.
В мойто сърце, плаче дете,
вярващо в пясъчни кули.
Ти не си тук, пак съм сама,
утрото носи тъга.
Утрото носи тъга.
Утрото носи тъга.
Утрото носи тъга.
Музика: Александър Кипров
Текст: Александър Кипров
Аранжимент: Максим Горанов
Продуцент: Тони Димитрова