Изплъзващата се следа
отчаяно потъна в бяло
една невярна свобода,
наречена от нас раздяла.
Изпълва всичко. Мрат звезди
и лунен въздух се разлива.
Къде си, беше ли щастлива?
Умопомръкващата степ
ме вика в тая вечер.
Не зная пак дали при теб
или от тебе по-далече.
Където птиците мълчат
и лунен въздух се разлива.
Къде си, беше ли щастлива?
И аз се движа слаб и сам
подир съдбата си човешка.
И вече чувствам, вече знам,
че тази свобода е тежка.
Мълчат вечерните води
и лунен въздух се разлива.
Къде си, беше ли щастлива?
Музика Стефан Диомов, текст Павел Матев