Да опишем любовта

Доника:
Прегръдка като нежен полъх,
милувка,кадифе.
Целувка вземаща дъха ми,
и поглед,който ме зове.
Вениамин:
Пламъкът в пожар прераства,
в огнен дар цели върти,
като в приказка прекрасна
като сън незабравим.
Припев:
Ти и аз сега сме всичко
аз съм твоя ти си мой.
Колко много те обичам,
ти си буря,а аз порой.
И вълната се надига,
нощ,море,звезди,луна.
И никога не стига
да опишем любовта.
Доника:
Времето сега е спряло
няма минало за нас,
бъдещето закъсняло,чака
в притаен в захлас.
Вениамин:
А,сега недей заспива
аз те чаках много дни.
Много нощи не заспивах
с чакане и с мечти.
Припев:/2
Ти и аз сега сме всичко
аз съм твоя ти си мой.
Колко много те обичам,
ти си буря,а аз порой.
И вълната се надига,
нощ,море,звезди,луна.
И никога не стига
да опишем любовта.