"There's a Ghost"
There’s a ghost she’s wearing my face
At parties, bein’ introduced with my name
Just a skeleton of bones
Wearing nothin’ but clothes
And she is paralyzing
The human soul is a treacherous place
Beneath the mask
We wear a dark and twisted labyrinth lace
Secrets often closed its close
Never surface while we keep composed
Come out of hiding
There’s a sound, its haunting my dreams
Like children laughing in the distance
And I don’t know what it means
Am I afraid to be alone
That nobody will ever know
This death I’m dying
There’s a heartbeat under my floor boards
Charging me guilty
And I don’t know what for
There’s a black bird over my door
Singing ‘Nevermore, Nevermore, Nevermore, Nevermore’
There's a Ghost
Запазете час за дерматолог в Reservation.Studio още днес! Планирайте своето посещение лесно и бързо!
Резервирайте сегаДокладвай видеото
- There's a Ghost Текст
Докладвай текста
- There's a Ghost Превод
"Виждам призрак"
Виждам призрак, носещ моето лице.
На партитата се представя с моето име.
Просто скелет и кости.
Не носи друго, освен дрехи.
Парализирана е.
Човешката душа е предателска.
Под маската ни
се крие мрачен и извит лабиринт.
Тайните често водят до края.
Нищо не излиза на повърхността, ако можем да го прикрием.
Излезте и спрете с криенето.
Чувам звук, който ме преследва в сънищата ми.
Като деца, смеещи се на разстоянието.
Не знам какво значи.
Страхувам ли се от това да остана сама?
От това че че никой няма да узнае
за тази смърт. Умирам.
Чувам сърцебиене под дъските по пода.
То ме обвинява.
И не знам защо.
Над вратата ми има черна птица.
Тя чурулика: "Никога вече, никога вече, никога вече, никога вече.".
Докладвай превода Искам превод Добави преводВиждам призрак, носещ моето лице.
На партитата се представя с моето име.
Просто скелет и кости.
Не носи друго, освен дрехи.
Парализирана е.
Човешката душа е предателска.
Под маската ни
се крие мрачен и извит лабиринт.
Тайните често водят до края.
Нищо не излиза на повърхността, ако можем да го прикрием.
Излезте и спрете с криенето.
Чувам звук, който ме преследва в сънищата ми.
Като деца, смеещи се на разстоянието.
Не знам какво значи.
Страхувам ли се от това да остана сама?
От това че че никой няма да узнае
за тази смърт. Умирам.
Чувам сърцебиене под дъските по пода.
То ме обвинява.
И не знам защо.
Над вратата ми има черна птица.
Тя чурулика: "Никога вече, никога вече, никога вече, никога вече.".