ВалентинаЛюбов отрова

На пълно прав си, любов отрова си.
Любов като свръх доза изветряла.
Нарочно ме остави жива някак си,
но само аз си знам дали съм цяла.
Аз, която лесно лъжех и да бъда лоша можех.
Аз сега не си приличам, до безумие обичам.
Припев:
Даже луда да ме наречеш,
да те искам няма да ме спреш.
Вече знам, че няма никога,
от сърцето ми да изтечеш.
И към ада да ме поведеш.
И към дъното да ме влечеш.
Запомни, че няма никога,
от сърцето ми да изтечеш.
На пълно прав си, умееш лош да си.
Но късно е да искаш да те мразя.
Последната целувка в живота си,
единствено за тебе ще я пазя.
Аз, която лесно лъжех и да бъда лоша можех.
Аз сега не си приличам, до безумие обичам.