Тиха, тъжна е нощта в стаята ми бяла и за да не съм сама, тебе бих създала,
от стените каменни образ ще извая и с устни пламенни тебе ще омая.
Ще те стопля с моите длани, ще те съживя,
с ръце в молитва сбрани душа ще ти даря.
Ще те стопля с моите длани, ще те съживя,
имам тебе, имаш мене, нежна е нощта.
С теб разбихме любовта ни, тя е с белези от рани,
не, не ме докосвай с длани ледени от студ.
Как да скрия днес тъгата зад усмивката, сълзата?
Само там пълзи в сърцата, идва с писък луд.
Осъдена любов повтаря вятърът след мен,
както в молитва, осъдена любов.(x2)
И на сън тихо ще шепти, пак при мен да се върнеш ти,
и леда в моето сърце да стопиш с огнени ръце.(x2)
Аз те моля спри да тичаш ти след мен, джанъм,
друг обичам, спри да ходиш ти след мен, джанъм.
Смисъл няма, спри да тичаш ти след мен, джанъм
друг обичам, спри да ходиш ти след мен.(x2)
Знай на вятъра аз съм сестра, ти не ме моли да спра,
искам с нея да летя волно по света, ти почакай.(x2)
Нощем танцуваме аз и вятъра сред милион звезди,
млада и весела на крилата му моята душа лети.(x2)
Ти пак си тук, за да копнея, ти пак си тук, за да пея,
намерих аз любовта завинаги в твоето сърце.(x2)