Ако ми бяха казали, че с тебе ще сме така,
да сме се намразили нямаше да вярвам, но ето стана.
До болка чужди станали, далечни, хладни сме с теб,
а студа по между ни слага без думи край.
Припев:
Знам колко мойто тяло, само с твоето се чувства цяло,
знам колко, как вървеше, като с мене лошо се държеше.
Да, давай, наранявай и пред другите ме унижавай,
да, давай, пожелавай, всеки следващ да ми прави рани.
И двамата го знаеме, вината ни по равно е,
това което имахме, аз и ти разбихме и се ранихме.
И времето да върна пак и ако имаше как,
щях аз грешка по грешка всичко да залича.
Припев:(x2)