Васил Найденов и Мариана ПоповаЦелувай ме дълго

Целувай ме дълго,
целувай ме така, че никога, никога да не узная
как случайно идват и изчезват целувките.
Никога, никога да не узная.
Целувай ме дълго,
целувай ме така, че никога, никога да не узная
как случайно идва, идва любовта,
а след нея неизбежно края.
Няма вечно с тебе да живеем,
времето лети неумолимо.
Само протегни ръце към мене
и да кажем двамата - прости ми, прости ми.
Целувай ме дълго,
целувай ме така, че никога, никога да не узная
как случайно идват и изчезват целувките.
Никога, никога да не узная.
Целувай ме дълго, целувай ме дълго...
Целувай ме дълго...
Целувай ме така...
Целувай ме дълго...
Целувай ме така...