1.Някой в съня ми от тебме пропъжда,
лягам си твоя,събуждам се чужда.
Ако последваш я ти,нейна съм и аз.
Среща ме тайно в съня ми това е
черната смърт,която гадае
колко живот да отреди
на любовта във нас.
Всяка вечер сълзите краде
тя в съня ми без милост дойде.
Всяка вечер на пръсти брои
оставащите дни.
Всяка вечер посреща ни там
и греховно ни кани на танц.
И до кръв стискам твойта ръка,
от нас по-безсилна е тя.
П-в:
Дори двама в ада да горим
под раненото небе
ще сме птици в рани зли.
Дори двама в ада да горим
няма сила да ни спре
този огън във нас не гаси.
2.Отново е сутрин и черната мисъл
в прегръдка измамна за миг ме притисна.
Няма да ме заблуди,не и този път.
И да заспивам със страховете
огън безсмъртен в гърдите ми свети.
Нашата обич гори,въпреки съня.
Може с шепи сълзи да краде
да повтаря,че вечни не сме.
Може с пръсти дори да брои
оставащите дни.
Може да ни посреща сега,
да ни мами с греховния танц.
Щом съм хванала твойта ръка,
безсилна пред нас е смърта.
П-в:
Дори двама в ада да горим
под раненото небе
ще сме птици в рани зли.
Дори двама в ада да горим
няма сила да ни спре
този огън във нас не гаси.