Бедна орис,скитнице.
Зла съдбата ни те взе
Все бездомни скитаме,
а бездомни отлитаме.
Път на заем е проклет,
лош късмет е на гурбет.
Миг подир миг разпиляваме,
спомени само спестяваме.
Свои били сме,но вече не
като се връщаме-чужди сме.
Сън сънувах,пита ме
ясно слънце,мое дете
мамо върни се,шепне пак
чадо прости,че няма как.
Пусти,опустеха те,
родните ни домове.
Миг подир миг разпиляваме,
спомени само спестяваме.
Свои били сме,но вече не
като се връщаме-чужди сме.
За какво са бели пари
в черните самотни дни
Пеем сълзите,смеем се
пием душите,мамим се.
Пак последна смее се
орисия,мащеха.
Миг подир миг разпиляваме,
спомени само спестяваме.
Свои били сме,но вече не
като се връщаме-чужди сме.