Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.
Бъди една светкавица голяма,
която нощем пада върху мен,
душата моя да превърне в пламък
и всяка нощ да светя като ден.
Бъди и грешна ти, бъди и права,
бъди и с гневни и добри очи,
но всякога си остани такава,
дори когато много ми горчи.
Горчива обич нека ме опива.
От старите винари още знам,
че истинското вино е горчиво.
За подсладено - няма да те дам!