В сладкарницата често изкарвахме деня, усмивки като ресто подхвърляше ни тя,
каква жена, о, Боже, с поглед само може кафето да накара да заври.
На всеки за минути главата да размъти и разумът му да се изпари.
Припев:
Ах, Мариана, ах, Мариана! От нея по-прекрасна на земята няма,
една усмивка от Мариана и съм на седмото небе.
Настръхнаха жените в малкия ни град че тя на нас в главите забърка мармалад,
а мислите ни вкусни за розовите устни от сладост ни нагарчаха в нощта.
Обичахме я лудо, мечтаехме за чудо, но никой да я има не успя.
Припев:(x3)