Веселин МариновСняг

Този сняг е съвсем нов
няма спомени за преди,
но ме връща към теб любов
към деня, в който тръгна ти.
И тогава така валя
и тогава с дни не спря
а снежинките от тъга
се превръщаха във вода
Колко пъти броях до 100 и се взирах в бялото
да те видя за миг дори,
да извикам след тебе ''спри''.
И до днес вали в мен
и е тъжно и не съвсем.
В прозореца ми студа те рисува усмихната.
Любовта ни не беше сняг
като него да се стопи
ще намеря пътека пак
към сърцето ти, може би.
Любовта ни не е от сняг -
тя не може да се стопи,
тя при мен ще те върне пак
и този път ще е завинаги.
Тя при мен ще те върне пак
този път, завинаги...