Затихнет город, погаснет свет лампы настольный
Под одеялом тихо, засыпает мой малыш
И я смотрю на твои глазки, знаешь так прикольно
Как ты уткнулась носом в шейку, и так сладко спишь
Я подарю тебе все эти звезды,
Я подарю тебе весь мир и все его цветы,
И может я обычный пацык, с виду не серьезный,
Но в мой серьезный план поверила лишь только ты,
И мне не нужна никого, мне с тобой так прикольно,
Когда дурачимся вдвоем, и до утра не спим,
Когда ты сердишься, когда кричишь "Дурак, ну больно"
Кричат соседи, мы притихли, и лежим молчим
Я тебя спрячу в одеяло, и защекачу
Включу большого умника, и жизни как всегда учу,
Ворчу по мелочам, на ушку чето там шепчу
Хочу тебя накрашенной, и не накрашенной тебя хочу,
Мне так прикольно, ты подобна, будто птице вольной,
У тебя серьезный мир, у меня друзья из Стольной,
Смотри сюда, все небо чистое, как будто убрано,
Два человека, две звезды, среди ночного урбана.
Люди, реки, руки и мосты,
Губы, ветер чувства на холсты,
И если за окном гроза, я нарисую солнце,
Я подарю весь мир, когда она проснется.(2х)
Когда она проснется, и откроет свои глазки.
В любви и ласки, готов с тобой вот так прожить,
Как одно целое, как два ключа на одной связке.
Любить, заботиться, оберегать и дорожить.
Мне так прикольно, когда с тобой куда-то едем,
Орем, дурачимся, поем, мечтаем, просто бредим,
Сходим с ума, по тихому, ты только вкинься.
Мы обезьянки, и медведь, "Мы черепашки ниндзя".
Ты моя леди, вредина, ты просто вынос мозга,
И так играешь с*ку, что готов вручить свой оскар,
Я слышал тыщу левых слов, но я ценю поступки,
Ты моя чуча, мой цветок, моя пацанка в юбке.
Приду уставший, упаду, ты поцелуешь нежно.
И мы пройдем через года, своей дорогой снежной.
Туда где нету суеты, где будут только двое.
И как бы жизнь в нас не стреляла, я собой закрою.
Люди, реки, руки и мосты,
Губы, ветер чувства на холсты,
И если за окном гроза, я нарисую солнце,
Я подарю весь мир, когда она проснется.(2х)
ЯрмакКогда она проснется
Добави в любими
521
Докладвай видеото
Ярмак - Когда она проснется Текст
Докладвай текста
Ярмак - Когда она проснется Превод
Притихнал град, гаснещ под светлината на настолна лампа
Тихо под одеялото, спинка малката ми тя…
И аз гледам в очите й, нали знаеш толкова мило
Как е заровила лице във възглавницата и толкова сладко спи.
Ще ти дам всички тези звезди,
Ще ти дам света и всичките му цветове,
И може би аз съм обикновен хулиган, изглеждащ несериозен,
Но повярвай само ти в моя сериозен план за нас.
Не ми е нужен никого, аз с теб съм толкова силен,
Когато сме заедно и не спим до сутринта,
Когато си ядосана, когато викнеш "Глупчо, така боли"
Викат съседите, а ние сме притихнали и мълчим.
Аз ще се скрия в одеялото, и ще зачакам..
В това число и по -уминият човек винаги се учи от живота
А не мърмори за дреболии, само шепне…
Искам с теб да бъда едно цяло, а не да съм цял без теб.
Аз съм толкова силен, ти си като мен, като птица със своя волен стил,
В теб е целият свят, а в мен само приятелите от града,
Виж нагоре, цялото небето е ясно, тъй като всичко на него е ясно
Двама души, две звезди в нощта ясна.
Хора, реки, ръцете и мостове,
Устни, чувството на вятър върху платно,
И ако бурята навън е скрила небето, аз ще ти нарисувам слънцето…
Аз ще ти подаря целия свят, когато се събудиш.
Когато тя се събужда и отваря очи.
В любов и привързаност, готов съм с теб да живея така,
Като едно цяло, два ключа на една ключалка.
Да обичаш, да се грижиш, да защитаваш и да оценяваш…
Аз съм толкова силен с теб, където и да сме,
Работим, забавляваме се , храним се, мечтаем, просто да бъдем…
Само с ума ни, на тихо и спокойно, ти си толкова спокойна.
Ние сме маймуни и мечки, "Ние сме Костенурките нинжда."
Ти си моята дама, толкова значима, ти просто ми превзе ума,
И така играеш ролята на к*чка, че съм готов да ти връча своя Оскар.
Чувал съм хиляда думи, но аз оценявам действията,
Ти си моята грижовна Чучу, ти си моето цвете, моята мъжкарана в пола…
Преди да заспиш, да паднеш уморена, целуваш ме нежно.
И ние преминаваме през годината, по наш мил снежен начин,
Там, където не се вдига шум, където ще бъдем само двамата…
И сякаш живота в нас не стреля, аз съм ще го приключа.
Хора, реки, ръцете и мостове,
Устни, чувството на вятър върху платно,
И ако бурята навън е скрила небето, аз ще ти нарисувам слънцето…
Аз ще ти подаря целия свят, когато се събудиш.
Докладвай превода Искам превод Добави преводТихо под одеялото, спинка малката ми тя…
И аз гледам в очите й, нали знаеш толкова мило
Как е заровила лице във възглавницата и толкова сладко спи.
Ще ти дам всички тези звезди,
Ще ти дам света и всичките му цветове,
И може би аз съм обикновен хулиган, изглеждащ несериозен,
Но повярвай само ти в моя сериозен план за нас.
Не ми е нужен никого, аз с теб съм толкова силен,
Когато сме заедно и не спим до сутринта,
Когато си ядосана, когато викнеш "Глупчо, така боли"
Викат съседите, а ние сме притихнали и мълчим.
Аз ще се скрия в одеялото, и ще зачакам..
В това число и по -уминият човек винаги се учи от живота
А не мърмори за дреболии, само шепне…
Искам с теб да бъда едно цяло, а не да съм цял без теб.
Аз съм толкова силен, ти си като мен, като птица със своя волен стил,
В теб е целият свят, а в мен само приятелите от града,
Виж нагоре, цялото небето е ясно, тъй като всичко на него е ясно
Двама души, две звезди в нощта ясна.
Хора, реки, ръцете и мостове,
Устни, чувството на вятър върху платно,
И ако бурята навън е скрила небето, аз ще ти нарисувам слънцето…
Аз ще ти подаря целия свят, когато се събудиш.
Когато тя се събужда и отваря очи.
В любов и привързаност, готов съм с теб да живея така,
Като едно цяло, два ключа на една ключалка.
Да обичаш, да се грижиш, да защитаваш и да оценяваш…
Аз съм толкова силен с теб, където и да сме,
Работим, забавляваме се , храним се, мечтаем, просто да бъдем…
Само с ума ни, на тихо и спокойно, ти си толкова спокойна.
Ние сме маймуни и мечки, "Ние сме Костенурките нинжда."
Ти си моята дама, толкова значима, ти просто ми превзе ума,
И така играеш ролята на к*чка, че съм готов да ти връча своя Оскар.
Чувал съм хиляда думи, но аз оценявам действията,
Ти си моята грижовна Чучу, ти си моето цвете, моята мъжкарана в пола…
Преди да заспиш, да паднеш уморена, целуваш ме нежно.
И ние преминаваме през годината, по наш мил снежен начин,
Там, където не се вдига шум, където ще бъдем само двамата…
И сякаш живота в нас не стреля, аз съм ще го приключа.
Хора, реки, ръцете и мостове,
Устни, чувството на вятър върху платно,
И ако бурята навън е скрила небето, аз ще ти нарисувам слънцето…
Аз ще ти подаря целия свят, когато се събудиш.