Йорданка ХристоваИзповед (Ще продължавам да пея)

Погълна уличният мрак
последни стъпки, нечий смях.
Зтръшна вятърът врати.
От години все така
аз съм след концерт сама
и разговарям с празните места.
Нали са като мен добри -
крият всякакви съдби.
Аз съм част от вечността,
с мен си тръгват у дома,
с мен се радват и живеят.
Мен ми стига и това -
с мен да вярват, че в света
с песента ще оцелеят.
Ще продължавам да пея
до последния си честен миг.
И ако отмина, пак след мен ще има
музика, която да звучи.
И ако отмина, пак след мен ще има
музика, която да звучи.
Ще продължавам да пея
до последния си честен миг.
И ако отмина, пак след мен ще има
музика, която да звучи.
И ако отмина, пак след мен ще има
музика, която да звучи,
да звучи, да звучи.