Припев:
Mърдай,
тука ти е тежка категорията.
Нема да се справиш, ше те пратим в историята.
Мърдай,
шото тук далече си от летвата.
Ще умра богат, със кръв ѝ бих печат на клетвата - х2
Тъмния войник изскача шано в мрака,
нема да усетиш как ше ѝ зема душата.
Както ти взех и жената, както ти взех и парата,
докат се усетиш вече бех в нещата с двата крака.
Имаше мишени, но си струваше залога.
Често си говорих с бога, казваше че всичко мога.
В залата си легах, по преките натегах, от буркани често бегах, но веднъж не се наведох.
Знаеш, че сме истински, а те са реплика,
от втората ръка на килограм синтетика.
Затва и може би ги бие еуфорията,
набързо ше се сетат, че е друга категорията.
Изскачат толкова надъхани да ме разкъсат,
нема да им се получи докато ми бие пулсът.
Сърце на войник, юмруци от стомана - е така минах през ада без да мога кеш да хвана.
Припев х2
Кажи ми що си мислиш, че всичко идва лесно?
Само ден в моите обувки и щи стане тесно.
Нима си мислиш, че цял живот живях в небето?
Идвам от дълбоко със омраза във сърцето.
Чувствам се като статуя от камъни,
сърцето ми е ледено, ръцете са ми каменни.
Очите ми горят като вдигам оборотите,
Улицата резко ме превърна във чудовище.
Накратко с думи прости тва е мойта биография,
толко силна връзка с мойте все едно сме мафия.
За тва и винаги движим на глутница,
където и да стъпим винаги им прайм лудница.
Бутилките гърмят, а курвите ги снимат,
балъците ни зяпат и мечтаят да ги имат.
Като нас да живеят си мечтаят, но не знаят как да траят, докато му дойде краят ше гадаят.
Припев х2