Теб те няма вече, няма те сред нас,
злото те настигна в съдбовен час.
Няма да се върнеш весел и щастлив,
всичко бихме дали ти да бъдеш жив.(x2)
Чакаме те всички, плачем и скърбим,
всяка нощ небето с погледи следи.
Търсиме от тебе някаква следа,
може би си станал истинска звезда.(x2)
Беше сладко до мен, с хубаво лице,
пълно бе с обич твоето сърце.
Хлябът с нас делеше, братски всеки ден,
с душа прекрасна беше ти роден.(x2)
Питаме с болка, ангел ли си ти?
И звездата твоя ярко ли блести?
Може би си горе, много по-добре,
споменът за тебе няма да умре.(x2)
Теб куршум душмански внезапно те настигна,
ти ръце за помощ, молитвено към Бог издигна.
Имаше си всичко дом, деца, имане,
но след тебе тука пусто ще остане.
Много ми е тежко, че те няма вече,
злобата човешка изпрати те далече.
Слънцето не свети днес за нас в простора,
беше ти за всички надежда и опора, теб те няма вече.