Заплакахме, заминахме,
в другя земя надалеку.
Понесохме тежка тъга,
тежки солзи за разделба.
Оставихме стара майка,
да ни чува родна кухя.
Годините минувая,
често писма стикувая.
Сека вечер на писмата,
безброй желби се сипвая.
Живей майко, причекай ме,
още малко се вратяме.
Кажи майко, напиши ми,
що е ново у селото.
Кой се врати, кой отиде,
чия кукя под ключ е.
Кой ги коси ливадите,
дали пеят жетварите.
Върнете се мили чеда,
за да седна ми се гледа.
Сърце ми е разкинато,
родно поле овенато.(x2)