Жана БергендорфНевъзможни сме сами

И се връщам там, където спря времето.
Не затварям очи, виждам теб, дишам теб.
Знам вселени от мечти, това си ти,
да, това си ти.
Съвършено тук, съвършено там,
едновременно в мен.
Остани, остани, всяко вдишване си ти,
остани, остани...
Остани, остани, всяко вдишване си ти,
невъзможни сме сами, невъзможни сме сами.
Отбелязвам следи и секунди дори,
а безвремие търся всеки път щом боли.
Съвършено тук, съвършено там,
това съм аз.
Знам вселени от мечти, това си ти,
да, това си ти.
Съвършено тук, съвършено там,
едновременно в мен.
Остани, остани, всяко вдишване си ти,
невъзможни сме сами, невъзможни сме сами.
Остани, остани, всяко вдишване си ти,
невъзможни сме сами, невъзможни сме сами.
Бъди до мен, какъвто си,
докосвай ме в самотата ми.
Не оставяй нищо днес да ни раздели.
Невъзможни сме сами, невъзможни сме сами.
Остани, остани, всяко вдишване си ти,
невъзможни сме сами, невъзможни сме сами.
Остани, остани, всяко вдишване си ти,
невъзможни сме сами, невъзможни сме сами.