42А на вън си вали вали 2

Времето спира пред мен,но аз го избутвам,
изсмуква мечтите ми,не се пречупвам,
огънят във мен гори,не се пропуквам,
усещаш ли студа,когато се промъквам?
Като лед,който никога не се топи.
Като кораб,който няма кой да потопи.
Плавам си,в моето море от сълзи,
а на вън си вали вали,вали вали.
Но продължавам да крача като войник на фронта,
гоня слънцето криещо се зад хоризонта,
но от усмивката ти не можах да си открадна,
за да се усмихна ..преди да пропадна.
В собствените си капани,капани от грешки,
на двайсет и шест още се държа момчешки.
Мисля,че се изгубих някъде в амбициите си
или просто не мога да надскоча критериите си.
Но аз съм като лед,който никога не се топи.
Като кораб,който няма кой да потопи.
Плавам си,в моето море от сълзи,
а на вън си вали вали,вали вали. /2х/
Единственото завещание,което получавам е поредното обещание,
но се надявам,как така не мога да си отговоря,
по-голямата грешка като сега,пак да я повторя.
Виждам ги приятели от мен странят,
може би ще изтрият името ми,ще се упокоят,
а казваха,че няма да ме предадат
и каквото и да се случва ще ме подкрепят.
Но когато морето е спокойно ти помагат,
а когато се бунтува първи бягат,
но никой не може от курса да ме отклони,
но понякога наистина е трудно и боли.
Вярвам,че този път Пит ще направи нещата,
и онези които ми затваряха вратата,
този път ще разберат,че са прекалили.
Тук съм! Не са ме убили!
Защото аз съм като лед,който никога не се топи.
Като кораб,който няма кой да потопи.
Плавам си,в моето море от сълзи,
а на вън си вали вали,вали вали.
Като лед,който никога не се топи.
Като кораб,който няма кой да потопи.
Плавам си,в моето море от сълзи,
а на вън си вали вали,вали вали.