42Последен Път

Кво става Роси ?
Ядосвам се на майка ми
На Майка си, защо ?
Не иска да ми
купи нов телефон
Е какво толкова този не върши
ли работа ?
Еми всичките ми
съученички имат нови !
Мразя я !
Мразя я !
Мразиш я заради
един телефон ?
Искаш ли да ти разкажа една
история за едно момиче
Което имаше
Майка и Баща
Но в същото време ....
По добре сякаш това семейството
да го е нямало ...
Кое е то ?
ами тя вече не
е между живите но ....
Тази вечер иска да остави
тишината да спи
Сама под звездите
Просто стой
Затваря очи
Но не може да затвори раните и боли
Не иска но мълчи
изгубила надежда
Изгубила пътя
който я отвежда
Там ! Където всичко забрави
отново това което долави
Със караниците
Идващи у дома и
Иска да избягано
Но избягал и страха и
Толкова е претръпнала
Изгубила битката отдавна се отдръпнала
Винаги неразбрана
Баща и я удря
Майка и е пияна...
Тя е още дете
Забравено от всички мечтае за криле
С които да отлети (Къде)
На по-добро място
а времето лети
Чувства се съдбата и е предречена
Чувства се толкова самотна и обречена
Виждам очи но не виждам мечти
Виждам сълзите как текат
Виждам звездите как блестят
Виждам тe за последен път... {2}
Звездите си отидоха
Тя е още тук
Иска да живее но
Животът на друг
Тя е като черно бяла
Лента без звук
Мечтае за усмивка
Но до тук..
Тъжният и поглед
Разтапя се в сълзи
Усеща тялото си
Все едно пълзи
Вижда себе си
Гледайки се в огледалото
Като лош спомен
От днес до началото
Всяко вдишване
Усеща като болка
Като промушване
Като обиколка но и в
страната на чудесата
Поглежда към небесата..
Може би ще се усмихва там
И то с цялата лихва
Може би не знам...
Хвана розите но и техните бодли
Докосна живота и сега я боли...!
Как да накара ранната да не кърви
Като спре пътят на животът си по които върви
Сложиха я да легне
Затвориха капака
Останалото свърши
Прелеза и влака !!
Виждам очи но не виждам мечти
Виждам сълзите как текат
Виждам звездите как блестят
Виждам тe за последен път... {4}