Улици. По тях килими от листа
Тихо е. Проплаква само есента.
Без посока се лутат хората,
бързащи напред към свойта празнота.
Улици. Сред тях прегазени цветя.
Тъмно е. Молитва шепне пак дъжда.
Само спомен останал е след тях.
И болката, сковала нечия душа.
Безкрай сама. Във този свят от бетон и метални сърца.
Безкрай сама навън. Изгубена душа
търси още в дъжда своя сън.
Припев:
Кой скри деня? Кой забравя любовта?
Кой плени мечта? Гледат ни прегазени цветя!
Кой скри деня? Кой открадна нежността без следа?
Улици. По тях прегазени мечти.
Яростни. Летят ездачи без души.
Бързат лудо към свойта празнота.
Пресъхнали. Очи се влеждат във дъжда...
А там сама. Във този свят от бетон и метални сърца.
Безкрай сама навън.Изгубена душа.
Търси още в дъжда своя сън.
Припев:
Кой скри деня? Кой забравя любовта?
Койплени мечта? Гледат ни прегазени цветя!
Кой скри деня? Кой открадна нежността без следа?
БР: Улици... Прегазени цветя.
Нека времето бърза с бяг на диви коне.
А Човекът за миг може да спре.
Припев:
Кой скри деня? Кой забравя любовта?
Кой плени мечта? Гледат ни прегазени цветя!
Кой скри деня? Кой открадна нежността без следа?
текст: Пепи Писарски‘14