Искам време, малко време.
Искам мъдрост, малко мъдрост.
И ще тръгна решен, след първия знак,
без да обръщам поглед назад.
Искам време, малко време.
Искам тебе. Теб до мене.
Да държа в ръце твойта ръка,
а не две мъртви цветя.
Ще вървя във тъмнина.
Ще намеря жива вода.
Колко дни съм искал да докосна
твойте устни, потънали в тъга.
Но безсилен, погледа ти срещам,
а силуета ти разсипва се в мъгла.
Нямам днес, в което да те следвам.
Нямам утре, в което да вървя.
Имам спомена за тези наши срещи.
И тиха приказка, в която да заспя.
В която да заспя. В която да заспя....
Дай ми ден, във който да се върна.
Да остана, без да съм си тръгвал....
текст: Валерия Димитрова