Дъжд
Дъжд в града.
Лъскав асфалт.
Стари сгради.
Жълта кал.
Вървя и мисля,
мисля и вървя.
В тъмното потъвам.
От себе си бягам.
Не виждам.
Смисъл не виждам.
Посока не виждам.
Ред не виждам.
Нищо не виждам.
Всичко ненавиждам.
В локви лампи
светят.
Колите бързат.
Свят завързан между пръстите на глупци.
В дъжда бягам.
Стадо облаци със тояга
бие по гърба на града.
Оставам сам.
В града, в дъжда.
Но... Не!
Кола профучава,
локва, пръска, капки, лед.
И студ, и смут, и сив
за мен
е тоя ден.