Една искра
умря
в нощта.
Заспа градът,
запя в нощта
щурец -
вдовец,
и тополи
голи
до река шумят.
Листа от клони
рони
вятърът
и студ
корони
гони
горе, де звезди блестят.
И тихо
зад прозорче
в тъмно дворче
шепне пак дете:
"О, светъл херувим,
на теб благодарим,
че водиш ни в света,
сън в съня незрим
и почит своя ще отдам,
и вън от твоя храм
жертва аз ще принеса,
живота свой ще дам
при тебе дух да възнеса."