По петолинието на скуката
времето се влачи.
Капе от улука ми
кръв и гарван грачи.
Секундите прелитат и свистят
през иглени уши.
Минути се преплитат и пълзят
към небето в сив пушек.
Огън и кръв,
смях и сълзи.
Кръв и огън,
сълзи и смях.
Юмрукът на малката стрелка
кръжи по лицето на часовника.
Заплашва го със саморазправа.
Тъмен дъжд вали,
потоци от сенки улиците галят.
Мустаците на Салвадор Дали
стърнищата на мисълта ми палят.