Неначенат ден. Незавършен стих.
Игра на сенки - дим последен.
Светлината ражда се, умира
във ведрината - на утрото смеха
тихо ромоли, сенките се пръсват,
залезът все спи.
И животът блед и ясен
расте
с шепота на дните на едно дете,
чийто свят прекрасен
като морски сън се пени
и гали пристана с лъчи.
А зад клепките слепени
на мъртвите очи
утрото мълчи, мълчи.