Облякох броня от усмивки.
Излъсках сетне мечът ми Любов.
Поставих го в ножница от нежност,
за битка тежка всякога готов.
Натегнах после лък на добротата,
през гръб преметнах цял колчан мечти,
почистих на Тъга и Страх ръждата,
закърпих в знамето ни дупки от сълзи.
Очаква ме жребецът ми Изкуство.
От стихове тъкани има си юзди,
в очи искрящи, музика се лее,
под грива с дъх на маслени бои.
Могъщ е той, приятел верен.
Най- скъпият от всички може би,
за някои обаче е невидим.
Обичаш ли, сте заедно той и ти!