През мен полита ято птици,
перата им описват спирала в моето небе.
С разум замъглен в замъглено утро,
вървя по късата пътека, между себе си и вълнолома.
Думи търсят своя път към мен -
търкалят се в краката, окапали плодове.
През сърцето ми минават релси,
но там не спира влак,
в главата си провесих крушка,
но вътре всичко тъне в мрак.
Тича утрото след мен – опашка къса на деня,
колко пръсти изброих в юмрука на зората.
При мене каца ято птици,
под стария капчук отлитат всички мисли.