Погледнах кичестият Нарцис,
по листи нежни бистри се роса.
Защо ли той ридае безутешно,
едва ли, че му липсва красота.
Нима самотен той се чувства,
нали приятел му е цялата гора.
Във цвят лъчист струи изкуство.
Пленява лесно множество сърца.
Мечтаят го и му се вричат.
Не му е чужда любовта,
но той единствено така обича,
сред снежна прелест Момина сълза.