Браточка.комПризрак

Върви си от живота ми, ти не съществуваш!
Върви си от живота ми, страх ме е от теб!
Върви си - викам и крещя,но ти не чуваш,
безмълвно гледаш ме с очи от лед.
Отдавна ти за мене мъртъв си.
Отдавна, чуваш ли отдавна
Към миналото тягостно обръщам се.
Сега аз искам само да те няма.
Като сянка нощем в сънищата бродиш.
Като сянка, ти пред мен стоиш.
Като сянка ти по старите места отново ходиш
Като сянката дори мълчиш.
Отърви ме сам от твоето присъствие.
Прекалено слаба съм, сама да го направя.
За пореден път болката разкъсва ме.
За пореден път аз искам да забравя.
Може ли да се забрави болката жестока
А чувствата горели в огън див?
Може ли да се смени една посока,
с път по труден и трънлив?
Махай се, ти за мен не съществуваш.
Махай се, ти мъртъв си за мен.
Махай се и дано този път ме чуеш.
Махай се, потръпваш от гласът ми вледенен.
Та кой във призраци днес вярва?
Та кой страхува се от тях?
Кой,аз отдавна спряла съм да вярвам,
Но самия теб, да забравя не можах.