В полумрака на здрача
сам крача и влача
отеклите от умора нозе.
И кого ще намеря
под фенери, изпрели
кълба сиво-жълта мъгла?
Вървя из града
и с поглед крада
тайни неща от нощта.
И полазват ме тръпки
с тихите стъпки на
непознат силует.
Сред образи мътни,
от минувачи безпътни,
откроява се странен и блед.
Лицето красиво,
но в мен причудливо
впило е син поглед от лед.
И страхът ме застига,
щом до мене достига,
протегнал ръцете напред.
Сред море от печал,
в нощта и без жал,
скитникът вял ме прегърна засмян.
А в ръката кинжал
проблясва, отдал
искрата последна на моя живот.