Защо, когато те обичам светът е вечно против мен?
Защо, когато аз те мразя, усмивката ти е за мен?
Защо очите ти са тъжни, на всеки светъл слънчев ден?
Защо ли толкоз те обичам, щом ти не си, не си за мен?
Душата си поднесох чисто бяла, разлистих я за теб и любовта.
Оставих те да пишеш върху нея, и ред по ред изписа я така.
Тъй дълго писа къса даже листи, защо не си помисли че боли? Захвърлена накрая я остави, но ред един от нея не изтри.
Без тебе сладкото горчи.
Без тебе песента мълчи.
Без тебе всичко в мен крещи, къде си ти къде си ти?
И само ти си ми в кръвта, във вените ти аз кипя.
И само ти и само с мен, и само с мене нощ и ден.
Сега съм падаща звезда, сам във бяла тишина.
Без тебе всичко в мен крещи, къде си ти, къде си ти. (х2)
Ахх къдеее... къде сии... ооуоуу..