Дони и МомчилМони и Дончил пародия

Светлината на пътя, осеян с лед
носи мраморна тишина.
Там във бялото смисълът е отнет
и облечен е в самота.
Дворци от вятър и от облачен прах,
тихо ееее ууу,
живее там във свойта сила и страх
звездният малък принц.
До вчера виждах света,
но днес си махнах очилата,в които живях.
Къде не търсих чудеса
сега разбрах цвета, за който одавна мечтах.
Захвърли ти балната си рокля,
всички дрехи скъсай ще живеем на сън.
Нарисувай устните си с цветен сатен
с червило за теб и за мен.
Какво си ме зяпнал,
защо все в мене гледаш
върви си ти по пътя
и ближи си сладоледа.
Ти мислиш че можеш,
силно да ме разтревожиш
не умирам аз от страх,
твърде смешно гледаш
Ля ля ля ля ля
Ля ля ля ля ля ля ля ля ля ля ля
твойте мускули не свалят теб от клон...
Ууууууууууууу.
Едно.
Хоооооооооо.
Душата на цветните.
Оооооо
Хоооооооооо
Душата на цветните там...
Душата на цветните тааааам...