Неясни картини, изплуват от мрака
познати до болка, а чужди са всъщност
въпроси изникват, а отговор няма
изострени чувства, сърцето от камък
Съзнание пусто, без спомен остава
след шока от ток, очите угасват
писъкът рязко обръща се в рев
изпадане в сън, а после забрава
+
Минало няма, бъдеще също
какво ли остава, страх и омраза
времето спира, потъва дълбоко
а болката става от малка жестока
Защо ли живее, изниква въпросът
кому ли е нужно такова творение
о, има защо да се чуди и Господ
какво сътворил е от себе си, грешка
+
Ти, който си горе и дърпаш конците
и искаш да вярват във тебе милиони,
чи ти съвършен и безгрешен създал си
изчадия гнили, прилични на тебе
+