Екзекуция
Остават малко часове до моят край
на кладата безславно ще ме изгорят
осъден съм на огън аз да се пека
от таз присъда жалка няма да се спра
Открих отдавна как да бягам от смъртта
с магия се прехвърлям в нечия душа
така избягах вече двайсетина клади
но всеки си получи своите награди
Родът избивах чак до крак на тез съдии
последни тях поставях в черните магии
принасях в жертви всички мънички деца
завършвах ритуалът с техните сърца
Кръвта изпивах до като са живи още
изпълват се до клайност всички мои мощи
след туй превръщах в пепел всеки грозен труп
отново ставах плах, прикрит, не груб
+
Сега отново предстои позната сцена
вървиш напред, срещу тълпа зашеметена
усещаш погледи, които те убиват
екстаз от пламъци, когато те обвият
Кръгът затворен е и винаги остава
тълпата шумна полудява до забрава
но този край във който силно вярва всеки
не е докосвал този дух от четири века
Палачите пристигат за да спрат живота
но те не знаят кой, кога откри кивота
отвънка чакат и поглъщат таз зараза
след туй ще пламне този град в проказа
Ще стане всичко както казах до сега
не ще загина, а за вас ще е смъртта
това, че съм осъден да умра със пламък
градът ще бъде сринат до последен камък