Емил ДимитровНашият сигнал

Ние се запознахме през лятото,
тя имаше големи очи и аз се влюбих.
Подарих и една малка тайна -
една песничка, която бях съчинил.
Тя стана наш сигнал
и ние винаги се срещахме и изпращахме със него.
Но лятото си отиде бързо, дойде септември
и аз заминах войник.
Ля-ля-ля-ля...
Аз чакам, чакам вече час и свиря тоз сигнал,
от песничка, която бях ти пял.
Ти може би не си у вас, не знаеш че съм тук,
а може би си някъде със друг.
Аз свърших вече моя дълг - войнишкия живот
и дълго пазих снимката ти, скрита в моя джоб.
А може би забравила си нашия сигнал
от песничка, която бях ти пял.
Ля-ля-ля-ля...
Във този миг зад ъгъла сигнала наш дочух -
затичах се и теб видях, но беше с друг.
Войника, твоя стар другар забравила си ти,
забравила си нашите мечти.
На друг ти подарила си любимия сигнал
от мойта малка песничка, която бях ти пял.
Ля-ля-ля-ля...