ЕпизодНа Прощаване

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах азе хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз робска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги! | 2
На моите братя ти кажи
Да ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин
със крушуми да го поздравят,
а пък със сабя помилват... | 2
Кажи им, майко, да помнят,
да помня мене да търсят
по скали и по орляци...
И кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят | 2
Пътят е страшен, но славен;
аз може млад да зигина...
Но... стига ми тая награда
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...